![]() |
|
СтавиКласификация и изследване болестите на ставите Причините предизвикващи куцота при кучето и коткат могат да бъдат много, но най-често срещаните се подразделят на :
- вътреставни счупвания - увреждане на връзките(например скъсване на колатерална или кръстна връзка).
История на заболяването
- Острото начало на куцотата предполага най-вече травматичност на процеса,докато постепенното развитие може да е резултат на дегенеративни или неопластическа патология. Едновременно са възможни и изключения.Например костна неоплазия е възможно да не демонстрира никъкви призанаци до тогава когато незначителна травма не предизвика патологична фрактура и се съпроводи с видима и рязко настъпила куцота.Остро настъпилата куцота при скъсване на краниалната кръстна връзка е възможно да се съпътства с дегенеративна патология, проявяваща се при рентгенова снимка на колянната става, направена”скоро” след травмата.Освен това стопанина винаги е склонен да обвърже настъпването на куцота с тази или онази травма.Само посебе си отделните събития е възможно да не са взаимо свързани и вниманително трябва да прециним и да не влезем в заблуждение и да приемем ,като единствена пречина предполагаемата от собственика травма за единствена причина за куцотата. - Вариабилност – степен на развитие на куцотата може да указва за различните причини за възникването и.Например,ако куцотата става ясно изразена по време на разходка на куче то върху разнообразен терен –асфалт, трева, пръст, то причината най-често е в лапата, усилена куцото повреме на тренировка може да се дължи на нестабилност на ставата или неконгруенти ставни повърхности, а ригидност (скованост, вдървеност) на крайника след почивка предполага диагноза остеоартрит. Пациента е необходимо да бъде прегледан в правостоящо положение , за да се направи преценка на степента на разпределение на натоварване, екстериор, поза, обръщане внимание на всякъкви деформации или хипотрофия на мускулите.За развитие на определени състояния може да повлия екстериора, например – изпънатия/изправен тазов крайник предразполага към поражение на кръстната връзка на коляното.Отделни състояния винаги предизвикват патогномически пози на животното ,например куче с изкълчен лакът се старае да държи крайника в частично сгънът вид с частично пронироване(сгъване) на лапата .Освен това при намаленото натоварване на болния крайник,животното заема определана поза,например,куче с двустранна куцота на задните крайници може да пренесе масата на тялото напред, приближавайки задните крайници близо до гръдните и извивайки ги назад.Необходимо е да се отбележи всяко нарушение на походката , тъй като това може да е следствие скъсване на връзка, фрактура, неправилно зарастване фрагментите на фрактура или нарушение ръстежа на коста.Заради мускулна слабост оста на лопатката става по-вече от видна в случай на хронична куцота на гръден крайник, а големия въртел на раменната кост също става по-вече изпъкнал при хронична куцота с тазовия крайник
Палпация
Загуба на мускулна маса може да оказва за дисфункционална атрофия на мускула или деинервация.В случай на атрофия от бездействие ослабените мускули често биват разположени на проксималната част на крайника и обикновено не контактуват с мястото на локализация на болката.Две възможни изключения от това правило се явява куцотата, свързана с болка в раменната или колянната става, мускулите екстензори които могат в този случай да са атрофирали.При това оста на лопатката и големия въртел на раменната кост стават особенно забележими.Други патологични състояния в мускулите, които може да се определят при палпация ,включват контрактури или болка,(възможно увреждане на мускула или миозит) Нарушената анатомическта взаймовръзка в крайника може да бъде свързано със скъсване на връзки или предшестваща фрактура(например неправилно зарастване на фрагментите на фрактура).Полезноста от палпацията е демонстрирана при пробата за изместване на големия въртел при луксация на тазобедрената става.Оточност може да бъде резултата от прякото въздействие на повредените по-долу лежащи мускули и /или кост или като последствие от атрофопатий(ексудативен излив в раменната и тазобедрената стави практически не бива да се палпира – констатира при палпация).Уплътнения(надебелявания) преди всичко са свързанис патология на ставата или сухожилието и могът да бъдат следствие от предшестваща травма или дълго протичащи атропатий.Болка при палпация често е трудно да се определи, но понякога появяваща се болка при пряко въздествие върху мястото на повреждение помага да се определи патологията,която при някой заболявания е вероятно винаги да я има.Например, възникващата болка в рамото при неговото притискане може да бъде резултат от различни причини,но връзктата с впечетляваща болка при пряка палпация в областа на проксималната част на раменната кост, повероятно в този случай е да се предположи костна неоплазия. При изследване на костния скелет и на всяка от ставите в часност,на всеки крайник трябва системен подход.Опипването се препоръчва да се започне далече от място подозирано, като ”изходна точка на куцотата ” поради две причини. Първо,веднъж забелязано отклонение от нормата ще бъде трудно”да проследиш назад”за изследване на здравото място и второ, след предизвикване на болка у пациента, продължаващото изследване може да даде непредсказуема реакция от негова страна на провеждащата се манипулация.
Болка може да се появи при опипване на ставата и макар че има голямо значение, но има едно или две условия ,които трябва да се знаят.На първо място, опипването-притискането в някой стави предизвиква ответно движение в друга става,а това довежда до неправилно определяне мястото на болка.Например, при разгъване на раменната става задължително се разгъва и лакъта и възникващата при това болка може да има произход от друга става,а понататъшаната оценка изисква отдеференциране едно патология от друга.На второ място, движението в ставата довежда до обтягане в местата на прикрепване на сухожилията и натоварване на костите, който реагират с болка.Потози начин , разгъването на лакътната става може да предизвиква болка.Освен това, болката може да бъде в резултата от притискане на костите (остемиелит),повредените места на прикрепване сухожилието на двуглавия раменне мускул (или неговото начало) или болка в костите,към които се захваща сухожилието(е възможно също тъка в резултат на остеомиелит). Обем на разкрача може да бъде намален в случаи на остеоартрит или луксация.Последната патология може да повлияе и на разгъването на ставата,но то може да бъде изменено и от тъкива състояния като контрактура на меките тъкани. Крепитация това е хрущене, осещано при опипване.Тя може да бъде вследсвие от фрактури, луксаций или остеоартрит.А тъка също произхождат от структурите образуващи меките тъкани – мениски или от шевовете оставащи от предществаща артротомия. Неустойчивост на ставата, може да бъде с вроден характер,(например, дисплазия на тазобедрената става) или да носи травматично начало(например, скъсване на колатерана връзка). Оценка стабилноста на всяка става изисква отделни определени манипулаций за всяка, при което се проверява целоста на на всяка подържаща структура.Пример тест Ортолани, насочен към доказване на изразена слабост на тазобедрената става и признак на краниално изместване на крайника като свидетелство при повредена краниална кръстна връзка. Пращене/пукане в ставата е достатъчно разпространено явление и не бива да се приема , като нещо съществено ако не е съпроводено с болка или с много неустойчива става.При кучета с скъсана краниална кръстна връзка наблядаваното пукане е предизвикано от повредения медиален менискус,но това не следва да се приема като разбираемо, задължително обстоятелство, тъка щото при много кучета с пукане не е намерено патология на менискуса и обратно.
Рентгенологично изследване Рентгенографията остава най-широко исползавания спомагателен диагностичен метод при изследване пораженията на ставата.За да се получи диагностично ценна рентгенологична снимка , е необходимо акуратно раположение на пациента и центриране на рентгеновия лъч и качествено проявяване на филма.За рентгенологично оценка на става са необходими две ортогонални проекции(поставени под прав ъгъл един спрямо друг),макар че е възможно една от проекцийте да бъде достатъчна точна за подвърждаване на предполагаемата диагноза(например, медио-латерална проекция на лакъта на куче с незарастнала фрактура на лакътната кост), а втората(в този случай в кранио-каудално направление)допълва с още полезна информация на относителната пълнота на патологията на ставата(например, степен на всякъкви вторични костно-ставни изменения).В някой случай е възможно да са необходими допълнителни проекции.Например, проекция на ставата при натоварване в случаи на съмнения за повреждение на колатералната връзка, коса проекция при наблюдаване на осколчати фрактури (особенно в китковата и скакателнат става) , контурна проекция,за да се видят структури от типа на sulcus intertubercularis на раменната кост, браздата между въртелите на бедрената кост или дорзалната повърхност на ацетабулума на тазобедраната става.Често се препоръчва де се направи рентгенова снимка и на противоположната става, дори куцането да е само от едната страна, поради това , че е полезно за отхвърляне на съмнения,възникващи при опита да се установят по-вече от намерените значими разстройства. Обезателно е необходимо използването на рентгенограма за потвърждаване на предполагаемата клинически диагноза или провеждане на диференциална диагностика на между две и по-вече възможни причини за куцотата,които имат сходна клиническа картина. Рентгенологическото изследване н ебива да бъде алтернатива на клиническото, а за интерпретация на всякакви рентгенологически разстройства е необходимо да бе извършена в светлината на клиническите резултати,иначе е възможно тяхното неверно тълкуване. При изучаване рентгеновата снимака на става се обръща внимание на следните показатели :
Анатомическо съотношение с другите кости може да се променя при изкълчвания,при увредени връзки и фрактури. Субхрущялни ерозий могат да бъдат резултат от ерозивни имуннообусловени артропатий (например ревматичен артрит), летично неопластично увреждане,тъкова като синовиална саркома или остеомиелит, развиващ се вследствие на септичен артрит, в същото време подхрущялните ”дефекти” могат също тъка да се появят в резултат на остеохондрозни проблеми. Субхрущялна склероза може да се забележи в края на поразения участък,появяваща се в резултат на остеохондроза или инфекция, но може също да се срещне и генерализиран модел на склероза на всички повърхности на ставата, изменена вследствие осеоартроза. Субхрущялни кисти достатъчно рядко явление при малките животни,но те могат да бъдат срещани при някой стави поразени от остеоартроза. Изменена ширина на ставата може да указва за травма на връзките(т.с. скъсване/ неустойчи вост) , увреждане на мениск или загуба на ставен хрущял в резултат на инфекция.Ширната на става също се намаля при остеоартнирт, но за оценка на това е необходимо да бъде направена снимка с натоварване.Вътреставните структури от типа на мениска и скъсани връзки е възможно да се минерализират и да станат рентгенографски видими.Други минерализирани структури,които могат да се появят в областа на ставата,включващи ставни мишки или минерализирани парчета хрущял,получени при увреждания от РОХ. Около ставни подутини /надебелявания могат да бъдат следствие от повреждане на подържащите структури меки тъкани (например, скъсана колатералана връзка), взимайки под внимание този факт,защото около ставните уплътнения обикновено са свидетелство за хронична неустойчивост на ставата(например, като последствие от продължителна недостатъчност на кръстната връзка или повруждане на колатералната връзка).Обикновенно е невъзможно рентгенологично да се отдифиринцира тъкава оток от надебеляване. Около ставна минерализация може да се забележи на снимката.Най-често се среща в местата на прикрепване на връзките и сухожилията(например, края на коленната чашка в колянната става, поразена от заболяване на кръстната връзка), и в този случай тя се упоменава,като ентезиофитоза, минерилизараните структори се наричат ентезиофити.
Болшенството йодосържащи препарати може да се използат дълго време,поне докато останат стерилни.Може да се използва омнипак(Nycomed), действащото вещество на които се явява йодхексол, но ако се държи в запас за миелографий, като алтернатива може да се използва , алтер нативен препарат мег(х)люмин йодталамат и натриев и меглюмин диатразоат(Urografin). Най-честа концентрация на йода в контрастното вещество – 300 mg I2 на 1 ml и в този случай за да се проведе артрогарфия е необходимо да се разтвори в стерилна вода в съотношение 1:1 до концентрация I2 150 mg на 1 мl.Подготовката на кожата и мястото на проникването на иглата е същото,като при пункция на ставата, за отбелязване е , че двата метода за иследване се използвата обикновенно в комбинация – пункцията и контрастната графия.Обема/количеството на въвежданото в ставата контрастно вещество зависи от нейния обем/размер, от едрината на пациената и предполагаемия вид на увреждането.например, в случай на повреждане на раменната става, ако целоста на ставния хрущял е под въпрос , ще бъде достатъчно да се въведе 1,5-2,5 мл контрастно вещество,когато се наблюдава дефект в ставната капсула или адхезия на синовиалната мембрана, ще са необходими 4-6 мл. Негативната контрастна артрография се наблюдава в случайте на въвеждане на въздух в ставното пространство, в това време , като двойно контрастиране се извършва въвеждане на въздух и позитивно контрастно вещество.този метод в ортопедията на малките животни се използва много рядко. Други методи за получаване на изображения на ставата Компютърна томография Ядрено-магнитен резонанс Ядрено-магнитен резонанс в ключва поставянето на пациента в силно магнитно поле, което предизвиква определена ориентация на положително заредените протони.Атомите на водорода са особенно чувствителни на магнитното поле,на което и се основава възможноста на контрастиране на/между тъканите.Тъканите с високо съдържание на водор са ясно изображени, докато тъкива с ниско съдържани,кости,въздух – не се тъка ясно изобразени. По-късно протоните се бомбадират с импулсни радиовълни,които ги дезориентират.В промеждутъците между импулсите протоните се прегрупират,възстановявайки ориентацията се и при това изпускат непродължетелни радио сигнал, които се регистрира и преобразува в изображение.Това касае T1 – суспензирано изображение;то е полезно при изучаване анатомическите структури на изследваната система.Протоните също изпусат радиосигнали свързани с изменение на фазата при отвореното/създането/налично магнитно поле.Анализ на тези сигнали създава Т2-суспензирано изображение, което се явява най-много информативно при оценка моликолярната природа и патология на тъканите.Контрастноста може да бъде увеличена химически, например, прилагане на хадодиамид(Omniscan).Препарата въздейства на магнезия на тъканите, довеждайки до различна степен на тяхна контрастност, като увеличава самата контрастност, особенно в Т1-суспензирано изображение. Като диагностически метод има ограничено приложение в ортопедията.Повреждания на сухожилията могат да бъдат установени , като ехопрозрачни области в пределите неповредените сухожилия, кето ще помогне да се оцени скъсването на сухожилието, намиращо се вътре във влагалищната обвивка.Тези повреждания са видими главно клинически, но ултрасонографически играят роля в монитирането процеса на тяхното заздравяване и при приемане на решение за най-относително обективно лечение във всеки конкретен слачай . Това понятие включва в себе си венозното използване на радиоизотопни вещества,а тяхната активност се оценява посредством гама-камера.Периода на разпад на изотопа преблизително 6 часа и кучето се държе в изолирано помещени, впродължение на 48 часа от въвеждането на изотопа.най-голямата опасност при излъчването на изотопа е урината.Скъпоста на оборудването и средствата за обслужване, прави този метод не достъпен за широко използване. Пункция на ставата
При изтегляна синовиална течност се обръща внимание на нейния обем,цвят и визкузитет. Може да се пряват намазки на предметни стъкла, изъхващи на въздуха и оцветени със къквито и да е подходящи реактиви.Ако е необходимо съхранение на синовиална течност за по-нататъшно изследване ЕДТА(етилендиаминтетраоксалатн киселина)- е най-подходяща противосъширва щото средство,макар че хепарина притежава някой предимства при оценка визкузитета и провеждане теста за образуване на съсирек от муцин. Най-често се извършва оценка на следните свойства на синовиалната течност:
Обема на аспирираната синовиална течност от ставата зависи от нейния размер.Обикновено от здрава става,даже от големи по размер (например,раменна или колянна) при кучета от големите породи е невъзможно да се събере по-вече течност от тази която се намира в луменна на иглата.Същевременно, ако от тъкава става е възможно с лекота да се аспирира по-вече от 1 мл течност,следва да се предположи наличието на патологичен процес в нея.Синовиалната течност от здрава става е прозрачна и с бледо-сламенно жълт Цвят.Всяко друго оцветяване позволява да се предположи кръвотечение или възпалителна патология, а увеличената Мътност може да указва на увеличен брой клетки в нея.Визкузитет – това е мярка за съдържанието в течности на хиалуронова киселина, тя може да бъде субективно оценнена в тъка нар. Тест за провлаченост, когато течноста позволява свободното и капене от спинцовката или се поставя между два пръста, след което бавно се разтварят пръстите в страни.По този начин се оценява дължината на получината нишка/конец.Дължината на нишката при нормална течност – 2- 4 см. При тъкава оценка е небходимо да се действа внимателно, поради възможноста при повтроение на теста да се стига до постепенно намаляне на вискозитета, а талка на ръкавиците, който остава по пръстите , може да доведе до непредсказуеми резултати.Цитология – това е възможно единствения най-често използван показател при анализ на синовията, а общото число и диференциалната оценка на клетките могът да помогат при решаването на някой диагностични делими.В таблицата са дадени някой характеристики на синовиалната течност. характирстика на синовиалната течност в здрава сатава и при някой заболявания
* Вискузитета на синовията може да се окаже нисък в присъствие на ексудат поради нейното смесване с него, поради което по-добре ще бъде провеждането на тест за образуване на муцинен съсирек, което ще укаже за нормалното съдържание на хиалуронова киселина. Следва да се отбележи, че това са само основни принципи,тъка има и изключения за отделните заболявания, които е необходимо да се отчитат. Тест за образуване на муцинен съсирек – това е качествен показател за съдържание на хиалуронава киселина в синовиалната течност, на когото за разлика от вискозитета не оказва влияние разреждането.Ако синовиалната течност се смеси в стъклена мензура с 2% ледено оцетна киселина в съотношение 1: 4, се образува съсирек.Тази рекция зависи от степента на полимеризация на самата хиалуронова киселина.При възпалителни процеси съсирека е с ниско качество;това се обяснява с това, че химичната верига на хиалуронавата киселина е къса. Посявка за аеробни и анаеробни култури може да бъде полезна за изолиране на микрооганизма,причиняващ заболяването, в слачая септичния артрит, но поскоро , добра последов ателност в изолацията на такива бактерий може да бъде постигната по пътя на посевки от синовиалната мембрана.Инкубацията на синовиална течност, поместена в стерилна, кръвна хранителна среда в продължение на няколко дни, повишава вероятноста от изолиране на бактерий.
|
![]() |